32:1 Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

32:2 А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим*.

32:3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;

32:4 и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана и бавих се до сега;

32:5 придобих говеда, осли и , слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

32:6 А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

32:7 А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

32:8 Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

32:9 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро,

32:10 не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата си; защото едвам с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах и два стана.

32:11 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би като дойде, да порази и мен, и майка с чада.

32:12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

32:13 Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:

32:14 двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

32:15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жречбета,

32:16 и предаде всяко стадо отделно, в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене и оставете разстояние между едно стадо и друго.

32:17 На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?

32:18 Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

32:19 Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;

32:20 и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно .

32:21 И тъй, подаръкът мина пред него, но той остана през оная нощ в стана.

32:22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Яков.

32:23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, що имаше.

32:24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

32:25 който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

32:26 Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш

32:27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

32:28 А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил*, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

32:29 А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благоволи го там.

32:30 И Яков наименува мястото Фануил+, защото, си казваше : Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

32:31 Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

32:32 Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.