10:1 (21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?

10:2 (22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.

10:3 (23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

10:4 (24)Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.

10:5 (25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира* всичките си противници.

10:6 (26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.

10:7 (27)Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

10:8 (28)Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

10:9 (29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10:10 (30)Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му+.

10:11 (31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

10:12 (32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

10:13 (33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?

10:14 (34)Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

10:15 (35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

10:16 (36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

10:17 (37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

10:18 (38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.