13:1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

13:2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

13:3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

13:4 Любовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

13:5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

13:6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

13:7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

13:8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

13:9 Защото отчасти знаем и отчасти проракуваме;

13:10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

13:11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

13:12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.

13:13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.