20:1 След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

20:2 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.

20:3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,

20:4 И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

20:5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

20:6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.

20:7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

20:8 И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.

20:9 И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

20:10 Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

20:11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

20:12 А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.

20:13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

20:14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

20:15 И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.

20:16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.

20:17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

20:18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас

20:19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

20:20 как не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,

20:21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

20:22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

20:23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.

20:24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

20:25 И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

20:26 Затова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

20:27 защото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.

20:28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.

20:29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

20:30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

20:31 Затова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

20:32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.

20:33 Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.

20:34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.

20:35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.

20:36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

20:37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.

20:38 наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.