23:1 И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

23:2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

23:2 О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

23:3 Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!

23:4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

23:5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."

23:6 А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

23:7 И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.

23:8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

23:9 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?

23:10 И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

23:11 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

23:12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.

23:13 Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

23:14 Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

23:15 Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

23:16 Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

23:17 Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

23:18 И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

23:19 (А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?

23:21 Но ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.

23:22 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.

23:23 Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

23:24 Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

23:25 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

23:26 От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

23:27 Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

23:28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

23:29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

23:30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].

23:31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

23:32 И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

23:33 А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

23:34 А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

23:35 Ще те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.