21:2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
21:3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
21:4 Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.
21:5 Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,
21:6 тогава господарят му ще го заведе пред съдиите*, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.
21:7 Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.
21:8 Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея , то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.
21:9 Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.
21:10 Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
21:11 И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
21:12 Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
21:13 Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.
21:14 Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
21:15 Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
21:16 Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
21:17 Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
21:18 Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
21:19 и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
21:20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
21:21 Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока*.
21:22 Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
21:23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
21:24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
21:25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
21:26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.
21:27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.
21:28 Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
21:29 Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му , но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.
21:30 Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.
21:31 Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.
21:32 Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.
21:33 Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
21:34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.
21:35 Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.
21:36 Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.
