17:1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

17:2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

17:3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

17:4 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

17:5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

17:6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

17:7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

17:8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

17:9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

17:10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

17:11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

17:12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

17:13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

17:14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

17:15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

17:16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.