3:1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

3:2 Иов, проговаряйки, рече: -

3:3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

3:4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

3:5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

3:6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

3:7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

3:8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

3:9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

3:10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

3:11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

3:12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?

3:13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

3:14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

3:15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

3:16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

3:17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

3:18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

3:19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

3:20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

3:21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

3:22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

3:23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

3:24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

3:25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

3:26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.