30:1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

30:2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

30:3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

30:4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

30:5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

30:6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

30:7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;

30:8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

30:9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

30:10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

30:11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми* и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

30:12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,

30:13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

30:14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

30:15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

30:16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

30:17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват**.

30:18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

30:19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

30:20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

30:21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

30:22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

30:23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

30:24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

30:25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

30:26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

30:27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

30:28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

30:29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30:30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

30:31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.