39:1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

39:2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

39:3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

39:4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

39:5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

39:6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

39:7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

39:8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

39:9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

39:10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

39:11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

39:12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

39:13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

39:14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

39:15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

39:16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

39:17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

39:18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

39:19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

39:20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

39:21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

39:22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

39:23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

39:24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

39:25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

39:26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

39:27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?

39:28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

39:29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

39:30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.