4:1 О И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

4:2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

4:3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4:4 И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

4:5 Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

4:6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

4:7 И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

4:8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

4:9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

4:11 И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

4:12 тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].

4:13 И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?

4:14 Сеячът сее словото.

4:15 А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

4:16 Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;

4:17 нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

4:18 Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

4:19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

4:20 А посеяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

4:21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

4:22 Защото няма нещо тайно, освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.

4:23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

4:24 Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

4:25 Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

4:26 И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята;

4:27 и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

4:28 Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

4:29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

4:30 При това каза: На какво да уприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?

4:31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

4:32 но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

4:33 С много такива притчи им прогласяше словото, според както можеха да слушат.

4:34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

4:35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.

4:36 И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

4:37 И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

4:38 А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! Нима не Те е грижа че загиваме?

4:39 И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

4:40 И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

4:41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е, прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?