1:1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
1:2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
1:3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
1:4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
1:5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
1:6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
1:7 Страх от Господа е начало на* мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
1:8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението+ на Майка си,
1:9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
1:10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
1:11 Ако рекат:Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
1:12 Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,
1:13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
1:14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; -
1:15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
1:16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
1:17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
1:18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
1:19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
1:20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
1:21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
1:22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
1:23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
1:24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
1:25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -
1:26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
1:27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
1:28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
1:29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
1:30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
1:31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
1:32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
1:33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
|