20:1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

20:2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

20:3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

20:4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.

20:5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

20:6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?

20:7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

20:8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

20:9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

20:10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

20:11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

20:12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

20:13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.

20:14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

20:15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.

20:16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.

20:17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

20:18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.

20:19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

20:20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

20:21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

20:22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.

20:23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.

20:24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

20:25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това , И след като се е обрекъл тогава да разпитва.

20:26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката .

20:27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

20:28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

20:29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.

20:30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.