7:1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

7:2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

7:3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

7:4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

7:5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

7:6 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си

7:7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

7:8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

7:9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

7:10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

7:11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи

7:12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

7:13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

7:14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

7:15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

7:16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

7:17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

7:18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

7:19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;

7:20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.

7:21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

7:22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

7:23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

7:24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

7:25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

7:26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

7:27 Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.