137:1 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

137:2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

137:3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

137:4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

137:5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

137:6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

137:7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

137:8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

137:9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!