14:1 (По слав. 13). За първият певец. Давидов псалом. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.

14:2 Господ надникна от небесата над човешките чада За да види има ли някой разумен, Който да търси Бога.

14:3 Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

14:4 Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми както ядат хляб, И не призовават Господа?

14:5 Тогава Ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.

14:6 Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.

14:7 Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.