144:1 (По слав. 143). Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

144:2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

144:3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

144:4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

144:5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

144:6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш,, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

144:7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

144:8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,

144:9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,

144:10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

144:11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.

144:12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

144:13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

144:14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

144:15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!