31:1 (По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века: Избави ме според правдата Си.

31:2 Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш: Бъди ми силна канара, укрепени здание, за да ме спасиш.

31:3 Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.

31:4 Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото ти си моя крепост.

31:5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господ Боже на истината.

31:6 Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,

31:7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволите ми, Познал си утесненията на душата ми,

31:8 И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.

31:9 Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.

31:10 Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.

31:11 На всичките си противници станах за укор, А най-вече на ближните си, И за плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

31:12 Като някой умрял бях забравен от сърцето на всичките; Станах като счупен съд;

31:13 Защото съм чул клетвите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговориха против мене И намислиха да отнемат живота ми.

31:14 Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.

31:15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.

31:16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.

31:17 Господи, да са не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.

31:18 Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

31:19 Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, И която си показал* пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!

31:20 Ще те скрием в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.

31:21 Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.

31:22 А в тревогата си аз бих рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.

31:23 Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.

31:24 Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.