62:1 (По слав. 61). За първия певец, по Едутуна*. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.

62:2 Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.

62:3 До кога, всички вие, ще нападате човека За да го съборите* като наведена стена и разклатен плет?

62:4 Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).

62:5 Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам помощ.

62:6 Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.

62:7 У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

62:8 Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).

62:9 Наистина ниско поставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа. Турени на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-леки от суетата.

62:10 Не уповавайте на насилие, И не се надявайте суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си.

62:11 Едно нещо каза Бог, да! две неща чух, - Че силата принадлежи на Бога,

62:12 И че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.