74:1 (По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
74:2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето*, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
74:3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
74:4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
74:5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
74:6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
74:7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
74:8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
74:9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
74:10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
74:11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
74:12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
74:13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
74:14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
74:15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
74:16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
74:17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
74:18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
74:19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота* на Твоите немотни.
74:20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
74:21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
74:22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
74:23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
