14:1 Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му,
14:2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата яде само зеленчук.
14:3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде; да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
14:5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
14:6 Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа не го пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
14:7 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.
14:8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.
14:9 Защото Христос затова умря и оживя – да господствува и над мъртвите и над живите.
14:10 И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
14:11 Защото е писано: "Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще словослови Бога"
14:12 И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
14:13 Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре е да бъде разсъждението ви това – никой да не полага на брата си спънка или съблазън.
14:14 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.
14:15 Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
14:16 Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро,
14:17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир
