1:2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
1:3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
1:4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
1:5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
1:6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
1:7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
1:8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
1:9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
1:10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
1:11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
1:12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
1:13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
1:14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
1:15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
1:16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
1:17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.