13:1 В двадесет и третата година на Юдовия цар Иоас, Охозиевия син, се възцари Иохаз, Ииуевият син, над Израиля в Самария, и царува седемнадесет години.
13:2 Той върши зло пред Господа, като последва греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши; не се остави от тях.
13:3 Затова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той постоянно ги предаваше в ръката на сирийския цар Езалия, и в ръката на Венадада, Азаиловия син.
13:4 Тогава Иоахаз се помоли Господу; и Господ го послуша, защото видя притеснението на Израиля, как сирийският цар ги притесняваше.
13:5 (И Господ даде избевител на Израиля, така щото се отърваха изпод ръката на сирийците, та израилтяните живееха в жилищата си, както по-напред;
13:6 обаче не се оставиха от греховете на дома на Еровоама, с които направи Израиля да греши, а в тях ходиха; и ашерата още стоеше в Самария).
13:7 Защото сирийският цар не беше оставил на Иоахаза от людете повече от петдесет конници, десет колесници и десек хиляди пешаци; защото сирийският цар беше ги погубил и беше ги направил като стъпкана пръст.
13:8 А останалите дела на Иоахава, и всичко що извърши и юначествата му, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
13:9 И Иоахаз заспа с бящите си, и погребаха го в Самария; а вместо него се възцари син му Иоас.
13:10 В тридесет и седмата година на Юдовия цар Иоас, се възцари Иоас, Иоахазовият син, над Израиля в Самария, и царува шестнадесет години.
13:11 Той върши зло пред Господа; не остави ни от един от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши, а в тях ходи.
13:12 А останалите дела на Иоаса, и всичко що извърши и юначеството, с което воюва против Юдовия цар Амасия, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
13:13 И Иоас заспа с бащите си; а на престола му седна Еровоам. А Иоас биде погребан в Самария с Израилевите цари.
13:14 В това време Елисей се разболя от болестта, от която умря. И Израилевитят цар слезе при нето та плака над него, като рече: Татко мой! татко мой! колесница Израилева и конница негова!
13:15 А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той си взе лък и стрели.
13:16 Тогава рече на Израилевия цар: Тури ръката си на лъка. И като тури ръката си, Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и рече:
13:17 Отвори источния прозорец. И той го отвори. И рече Елисей: Стреляй. И той устрели. И рече: Стрелата на Господното спасение! да! стрелата на избавлението то сирийците! защото ще поразиш сирийците в Афек докле ги довършиш.
13:18 Рече още: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава рече на израилевия цар: Удряй на земята. И той удари три пъти, и престана.
13:19 А Божият човек се разсърди на него, и рече: Трябваше да удариш пет или шест пъти; тогава щеше да удариш сирийците докле ги довършиш; но сега само три пъти ще поразиш сирийците.
13:20 И Елисей умря, и погребаха го. А в следната година някой моавски чети опустошаваха земята.
13:21 И неколцина израилтяни като погребваха един човек, ето, видяха чета: затова хвърлиха човека в гроба на Елисея. А щом стигна човекът та досегна Елисеевите кости, оживя и се изправи на краката си.
13:22 И сирийският цар Азаил притесняваше Израиля през всичките дни на Иоахаза.
13:23 Но Господ им показа милост, пожали ги и ги прегледа заради завета Си с Авраама, Исаака и Якова; и отказа да ги изтреби, и не ги отхвърли още от присъствието Си;
13:24 защото, като умря сирийският цар Азаил, и вместо него се възцари син му Венадад.
13:25 Иоас, Иоахазовият син, взе обратно от ръката на Венадада, Азаиловия син, градовете, които Азаил беше отнел от ръката на баща му Иоахаза във война. Три пъти го порази Иоас, и взе обратно Израилевите градове.