32:1 Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.
32:2 Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.
32:3 Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.
32:4 Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.
32:5 Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.
32:6 Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.
32:7 Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.
32:8 Когато Всевишният давеше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.
32:9 Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му Се с жребие наследство.
32:10 Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.
32:11 Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,
32:12 Така Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.
32:13 Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала
кременлива.
32:14 С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.
32:15 А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, оголил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.
32:16 С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.
32:17 Пожертвуваха на бесове, които не бяха Бог , На богове, които не бяха знаели, На нови богове наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;
32:18 А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.
32:19 Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;
32:20 И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.
32:21 Те Ме раздразниха до ревнуване с онава, което не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.
32:22 Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад
; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините.
32:23 Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.
32:24 Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящи по земята.
32:25 Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.
32:27 Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.
32:28 Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.
32:29 О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!
32:30 Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!
32:31 Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят за това .
32:32 Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;
32:33 Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.
32:34 Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?
32:35 На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.
32:36 Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен*.
32:37 И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,
32:38 Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Та нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.
32:39 Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.
32:40 Защото дигам ръката Си към небето И казвам: Заклевам се във вечния Си живот.
32:41 Че, ако изостря лъскавия си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.
32:42 Ще упоя стрелите си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.
32:43 Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.
32:44 И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.
32:45 И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:
32:46 Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.
32:47 Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.
32:48 В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:
32:49 Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, който Аз давам на израилтяните за притежание;
32:50 и умри на планината, на който се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;
32:51 защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива* Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.
32:52 За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, който давам на израилтяните.
