18:1 След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.

18:2 Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

18:3 Господарю мой, ако съм придобил твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата слугата Си.

18:4 Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.

18:5 И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.

18:6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

18:7 А Авраам се завтече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

18:8 После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и стоеше при тях под дървото, докато ядяха.

18:9 Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.

18:10 И рече Господ : До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

18:11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

18:12 И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?

18:13 А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

18:14 Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.

18:15 Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй ; ти се засмя.

18:16 Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

18:17 И Господ рече: Да открия ли от Авраама това, което ще сторя,

18:18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?

18:19 Защото съм го избрал*, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.

18:20 И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,

18:21 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.

18:22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.

18:23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?

18:24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли местата, не ще ли го пощадиш, заради петдесет праведника, които са в него?

18:25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведника с нечестивия, така щото праведния да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

18:26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.

18:27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;

18:28 може би на петдесет праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.

18:29 А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесет няма да сторя това.

18:30 А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

18:31 А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града .

18:32 Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. И той каза: Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десет няма да го погубя.

18:33 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.