2:1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.

2:2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.

2:3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко , което Бог беше създал и сътворил.

2:4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.

2:5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;

2:6 но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.

2:7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

2:8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.

2:9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.

2:10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки .

2:11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.

2:12 И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък.

2:13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя

2:14 Името на третата река е Тигър*: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.

2:15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

2:16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;

2:17 но от дървото на познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

2:18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

2:19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.

2:20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека не се намери.

2:21 Тогава Господ даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.

2:22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.

2:23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.

2:24 Затова ще остави човека баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

2:25 А и двамата, човекът и жена му бяха голи и не се срамуваха.