1:1 Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.

1:2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

1:3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

1:4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

1:5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

1:6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

1:7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

1:8 понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.

1:9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

1:10 а богатият_— когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

1:11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

1:12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

1:13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.

1:14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

1:15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.

1:16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя;

1:17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.

1:18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

1:19 Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

1:20 защото човешкия гняв не върши Божията правда.

1:21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,

1:22 Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

1:23 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

1:24 понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.

1:25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

1:26 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

1:27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.