2:1 Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.
2:2 Защото, ако влезе в синагогата ви човек с златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,
2:3 и погледете с почит към оня, който е с хубави дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място ; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,
2:4 не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?
2:5 Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които от сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?
2:6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?
2:7 Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?
2:8 Обаче, ако изпълнявате царският закон, според писанието: +Да обичаш ближният си като себе си+, добре правите.
2:9 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.
2:10 Защото, който опази целия закон, а сгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.
2:11 Понеже Оня, Който е рекъл: +Не прелюбодействувай+, рекъл е и: +Не убивай+, тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.
2:12 Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат осъдени по закона на свободата.
2:13 Защото съдът е немилостив към този, който е показал милост. Милостта тържествува над съда.
2:14 Каква полза братя мои, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
2:15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,