6:1 А Иов в отговор рече: -

6:2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!

6:3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

6:4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

6:5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?

6:6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

6:7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

6:8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

6:9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

6:10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

6:11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

6:12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

6:13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

6:14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

6:15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

6:16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

6:17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

6:18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

6:19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

6:20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

6:21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

6:22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

6:23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

6:24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

6:25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

6:26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

6:27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.

6:28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа

6:29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

6:30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?