7:1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник? 7:2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си, 7:3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха. 7:4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори. 7:5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее. 7:6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда. 7:7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро. 7:8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има. 7:9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята* няма да възлезе пак; 7:10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече. 7:11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си. 7:12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража? 7:13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми, 7:14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения; 7:15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. 7:16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. 7:17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, 7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? 7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си, 7:3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха. 7:4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори. 7:5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее. 7:6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда. 7:7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро. 7:8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има. 7:9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята* няма да възлезе пак; 7:10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече. 7:11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си. 7:12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража? 7:13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми, 7:14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения; 7:15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. 7:16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. 7:17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, 7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? 7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха. 7:4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори. 7:5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее. 7:6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда. 7:7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро. 7:8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има. 7:9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята* няма да възлезе пак; 7:10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече. 7:11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си. 7:12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража? 7:13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми, 7:14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения; 7:15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. 7:16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. 7:17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, 7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? 7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори. 7:5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее. 7:6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда. 7:7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро. 7:8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има. 7:9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята* няма да възлезе пак; 7:10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече. 7:11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си. 7:12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража? 7:13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми, 7:14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения; 7:15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. 7:16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. 7:17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, 7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? 7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее. 7:6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда. 7:7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро. 7:8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има. 7:9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята* няма да възлезе пак; 7:10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече. 7:11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си. 7:12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража? 7:13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми, 7:14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения; 7:15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. 7:16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. 7:17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, 7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? 7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда. 7:7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро. 7:8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има. 7:9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята* няма да възлезе пак; 7:10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече. 7:11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си. 7:12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража? 7:13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми, 7:14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения; 7:15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. 7:16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. 7:17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, 7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? 7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро. 7:8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има. 7:9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята* няма да възлезе пак; 7:10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече. 7:11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си. 7:12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража? 7:13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми, 7:14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения; 7:15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. 7:16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. 7:17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, 7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? 7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има. 7:9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята* няма да възлезе пак; 7:10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече. 7:11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си. 7:12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража? 7:13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми, 7:14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения; 7:15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. 7:16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. 7:17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, 7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? 7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята* няма да възлезе пак; 7:10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече. 7:11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си. 7:12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража? 7:13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми, 7:14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения; 7:15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. 7:16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. 7:17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, 7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? 7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече. 7:11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си. 7:12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража? 7:13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми, 7:14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения; 7:15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. 7:16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. 7:17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, 7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? 7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си. 7:12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража? 7:13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми, 7:14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения; 7:15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. 7:16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. 7:17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, 7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? 7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража? 7:13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми, 7:14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения; 7:15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. 7:16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. 7:17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, 7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? 7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми, 7:14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения; 7:15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. 7:16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. 7:17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, 7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? 7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения; 7:15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. 7:16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. 7:17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, 7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? 7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. 7:16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. 7:17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, 7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? 7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. 7:17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, 7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? 7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, 7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? 7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? 7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
СЛЕДУЮЩАЯ ГЛАВА - ИНДЕКС БИБЛИИ И ПОИСК