6:1 Подир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви:
6:2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя
6:2 А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.
6:2 И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.
6:2 И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?
6:2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.
6:2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
6:2 Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, който седяха с Него на трапезата.
6:2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),
6:2 В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.
6:2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод.
6:2 Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.
6:2 според както си Му дал власт над всяка твар да даде вечен живот на всички, които си Му дал.
6:2 А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.
6:2 И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха,
6:2 Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.
6:2 там бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му.
6:3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
6:3 Затова Неговите братя Му рекоха: Замини от тука и иди в Юдея, така че и твоите ученици да видят делата, които вършиш;
6:3 И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:
6:3 Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.
6:3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.
6:3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
6:3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.
6:3 като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
6:3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.
6:3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.
6:3 И това ще сторят защото не са познали нито Отца, нито Мене.
6:3 А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.
6:3 И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.
6:3 приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плесници.
6:3 И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;
6:3 Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо.
6:4 А наближаваше юдейският празник пасхата.
6:4 защото никой, като иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.
6:4 Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.
6:4 Ние трябва до вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.
6:4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.
6:4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
6:4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:
6:4 стана от вечерята, сложи мантията Си<$FГръцки: Дрехите си.>, взе престилка и се препаса.
6:4 И вие знаете за къде отивам и пътя [знаете].
6:4 Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене.
6:4 Но Аз ви казах тия неща, та, кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас;
6:4 Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша.
6:4 А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?
6:4 Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.
6:4 И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.
6:4 А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците, обаче, не познаха, че е Исус.
6:5 Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
6:5 (Защото нито братята Му вярваха в Него).
6:5 А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?
6:5 Когато съм в света, светлина съм на света.
6:5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.
6:5 Защо не се продаде това миро за триста динара, за да се раздадат на сиромасите?
6:5 После наля вода в омивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.
6:5 Тома Му казва: Господи, не знаем къде отиваш; а как знаем пътя?
6:5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в &iacэяяя
6:5 а сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил; и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш?
6:5 И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.
6:5 Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.
6:5 Исус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им казва: Ето човекът!
6:5 И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.
6:5 Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.
6:6 (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
6:6 А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.
6:6 И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.
6:6 Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;
6:6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.
6:6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
6:6 А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата<$FГръцки: Торбичката или, кутийката.> вземаше от това, което пускаха в нея.
6:6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми омиеш нозете?
6:6 Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.
6:6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.
6:6 Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.
6:6 Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои, и Ти ги даде на Мене, и те упазиха Твоето слово.
6:6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
6:6 А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него.
6:6 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,
6:6 А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби.
6:7 Филип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
6:7 Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.
6:7 Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен<$FИли: невинен.> нека пръв хвърли камък на нея.
6:7 и рече му: Иди, омий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, оми се, и дойде прогледнал.
6:7 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.
6:7 А подир това, казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.
6:7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
6:7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.
6:7 Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели.
6:7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.
6:7 Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.
6:7 Сега знаят, че всичко, което си Ми дал е от Тебе;
6:7 Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.
6:7 Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.
6:7 и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.
6:7 Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото.
6:8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
6:8 Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.
6:8 И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.
6:8 А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше просяк, казваха: Не е ли е този, който седеше и просеше?
6:8 Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.
6:8 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
6:8 Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.
6:8 Петър Му каза: Ти няма да омиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те омия нямаш дял с Мене.
6:8 Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е.
6:8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.
6:8 И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба;
6:8 защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят че, от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил.
6:8 Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите, оставете тия да си отидат;
6:8 А Пилат, като чу тая дума още повече се уплаши.
6:8 Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.
6:8 А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата.
6:9 Тук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
6:9 А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.
6:9 Едни казваха: Той е; други казваха: Не, а прилича на него. Той каза: Аз съм.
6:9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.
6:9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят.
6:9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.
6:9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
