104:1 (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

104:2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

104:3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

104:4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;

104:5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

104:6 Покрил си я с морето* като с дреха; Водите застанаха над планините.

104:7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг

104:8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

104:9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

104:10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

104:11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:

104:12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.

104:13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;

104:14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

104:15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

104:16 Великолепните+ дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

104:17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

104:18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

104:19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.

104:20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

104:21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

104:22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

104:23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

104:24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.

104:25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.

104:26 Там плуват корабите; Там е и чудовището*, което си създал да играе в него.

104:27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

104:28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,

104:29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

104:30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

104:31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

104:32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

104:33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

104:34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

104:35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.