88:1 (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева*. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе

88:2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

88:3 Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята.

88:4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

88:5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

88:6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

88:7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

88:8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

88:9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

88:10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите+ ще станат и ще Те хвалят? (Села).

88:11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта§ верността Ти?

88:12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?

88:13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

88:14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?

88:15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.

88:16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

88:17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

88:18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.