16:1 О И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
16:2 Тоя ученик имаше характер удобрен от братята в Листра и Икония.
16:2 О И като ги изведоха при градските съдии рекоха: Тия човеци са Юдеи и много смущават града ни,
16:3 Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаяха, че баща му беше, грък.
16:4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.
16:5 Така църквите се утвърдяваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.
16:6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;
16:7 и като дойдоха срещу Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовия Дух не им допусна.
16:8 И тъй, като изминаха Мизия слязоха в Троада.
16:9 И яви се на Павла нощя видение: един македонец стоеше и се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.
16:11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на утрешния ден в Неапол,
16:12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная Македония, и Римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.
16:13 А в събота излязохме вън от портата край една река, дето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.
16:14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше; и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.
16:15 И като се кръсти тя и домът и, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седете. И принуди ни.
16:16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказвателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.
16:17 Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.
16:18 Това тя правеше много дни наред, А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.
16:19 А господарите и като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила
та ги завлякоха на пазаря пред началниците.
16:21 като прповядват обичаи, които не е позволено на нас, като Римляни, да приемаме или да пазим.
16:22 На това, народът купно се подигна против тях, и градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.
16:23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;
16:24 който като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.
се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
16:26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.
16:27 И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.
16:28 Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.
16:29 Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила
;
16:30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася?
16:31 А те казаха: повярвай в Господа Исуса (Христа), и ще се спасиш, ти и домът ти.
16:32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.
16:33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той той и всичките негови.
16:34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
16:35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.
16:36 И началникът съобщи думите на Павла, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир
.
16:37 Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме Римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.
16:38 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те като чуха, че били Римляни, уплашиха се;
16:39 и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.
16:40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидини, и, като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.
