6:1 И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

6:2 А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

6:2 О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

6:3 Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,

6:4 как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

6:5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

6:6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

6:7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

6:8 Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

6:9 Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?

6:10 И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

6:11 А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

6:12 През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

6:13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

6:14 Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,

6:15 Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

6:16 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.

6:17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

6:18 тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

6:19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

6:21 Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

6:22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

6:23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

6:24 Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.

6:25 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.

6:26 Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.

6:27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

6:28 благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

6:29 На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

6:30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

6:31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

6:32 Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

6:33 И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

6:34 И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

6:35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

6:36 Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

6:37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

6:38 давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

6:39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

6:40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.

6:41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

6:42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

6:43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

6:44 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

6:45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

6:46 И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?

6:47 Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

6:48 Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

6:49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.