26:1 Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:
26:2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.
26:3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,
26:4 и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;
26:5 но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.
26:5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.
26:6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,
26:7 приближи се до Него една жена, която имаше алвастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.
26:8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?
26:9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.
26:10 Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.
26:11 Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.
26:12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.
26:13 Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.
26:14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:
26:15 Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.
26:16 И от тогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.
26:17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?
26:18 Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.
26:19 И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.
26:20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.
26:21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
26:22 А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз Господи?
26:23 Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.
26:24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.
26:25 И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.
26:26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.
26:27 Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!
26:29 Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия д вас нов в царството на Отца Си.
26:30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
26:31 Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: “Ще поразя пастиря; и овците на стадото ще се разпръснат”.
26:32 А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.
26:33 А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.
26:34 Исус Му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.
26:35 Петър му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.
26:36 Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.
26:37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.
26:38 Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.
26:39 И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
26:40 Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?
26:41 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото — немощно.
26:42 Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.
26:43 И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.
26:44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.
26:45 Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.
26:46 Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.
26:47 И когато Той говореше, ето, Юда един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.
26:48 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.
26:49 И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и го целува.
26:50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл стори го. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.
26:51 И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.
26:52 Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.
26:53 Или мислиш, че не мога да се помоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?
26:54 Но как биха се сбъднали писанията, че това трябва така да бъде?
26:55 В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.
26:56 Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
26:57 А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.
26:58 А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.
26:59 А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;
26:60 обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:
26:61 Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя.
26:62 Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
26:63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли Си Христос Божият Син?
26:64 Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.
26:65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?
26:66 А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно наказание.
26:67 Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:
26:68 Познай ни, Христе, кой Те удари.
26:69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.
26:70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.
26:71 И когато излезе в предверието, видя го друга слугиня, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.
26:72 И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам човека.
26:73 След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.
26:74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.
26:75 И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.
