109:1 (По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

109:2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

109:3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

109:4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.

109:5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

109:6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.

109:7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

109:8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

109:9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

109:10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.

109:11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.

109:12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

109:13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

109:14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

109:15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

109:16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.

109:17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.

109:18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

109:19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

109:20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

109:21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

109:22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

109:23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.

109:24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

109:25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

109:26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

109:27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.

109:28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

109:29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

109:30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

109:31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.