2:1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,
2:2 А знам, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.
2:3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?
2:4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?
2:5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,
2:6 Който ще въздаде на всеки според делата му:
2:7 вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;
2:8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
2:9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,
2:12 Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени.
2:13 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,
2:14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
2:15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
2:16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.
2:17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,
2:18 знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона:
2:19 ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,
2:20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицитворение на знанието и на истината,
2:21 тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
2:22 Ти,който казваш да не прелюбодействуват, прелюободействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?
2:23 Ти, който се хвалиш в закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?
2:24 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
2:25 Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.
2:26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?
2:27 и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?
2:28 Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;
2:29 но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чията похвала не е от човеците, а от Бога.
