4:1 И тъй, какво ще кажем, че нашияо отец Авраам, е намерил по плът?

4:2 Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

4:3 Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

4:4 А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

4:5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

4:6 Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела:–

4:7 "Блажени ония, чиито беззакония са простени Чиито грехове са покрити;

4:8 Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

4:9 Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени за правда".

4:10 то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

4:11 И той обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях.

4:12 и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

4:13 Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

4:14 Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

4:15 понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

4:16 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

4:17 (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

4:18 Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

4:19 Без да ослабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба, –

4:20 обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

4:21 уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.

4:22 Затова му се вмени за правда.

4:23 Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,

4:24 но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,

4:25 Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.